Помните ли как преди години повечето хора нямаха представа, че в центъра на Пловдив има останки от истински античен стадион, освен от театър? Случвало ми се е дори пловдивчани да ми се учудят, когато го спомена, макар че щом се заговорим за масивните бетонни съоръжения около Джумаята, общо взето всички се сещаха, че са виждали седалките. Студентите по архитектура, разбира се, учехме по история на българската архитектура за този стадион, но максималното, което се запомняше, беше една снимка с лошо качество на седалките и входа на покрития тунел.
Ако следите страницата ми за арт събития във фейсбук (по принцип наблягам на софийските обикновено), вероятно вече съм ви засипала с линкове за тазгодишната нощ на музеите в Пловдив. Точно на нощта на музеите миналата година за първи път видях новия проект за стадиона завършен и останах очарована колко европейски и качествено е направен и изпълнен. Затова и бързам да споделя малко за него, така че ако решите да изкарате петък вечер по улиците на Пловдив (или събота), да ви подтикна да обърнете внимание и на стадиона между интересните изложби и арт събития, които ще се случват.
Карти на античния град и на стадиона – от сайта на Античния стадион
Това, което най-много прави впечатление е, че, освен че другаде трудно можете да видите античен стадион, у нас е почти невъзможно да се види и консервирана и експонирана археология без вече почти задължителните хипотетични реконструкции, които създават напълно нов и лъжлив вид на обекта, създавайки съвсем грешна представа и дискредитирайки автентичността на иначе съвсем истинските останки. Построяването на крепостна стена само от основи съвсем не значи, че тя наистина е изглеждала точно така. Точно това е най-ценното в този проект, разработен от екип специалисти в областта на опазването на културното наследство, ръководен от проф. арх. Тодор Кръстев – проектът доказва, че и у нас могат да се възстановяват и социализират археологически качествено и спрямо най-новите практики и изисквания на дисциплината в международен план. Може и да звучи превзето, но възстановяването на крепостни стени, каквото се прави в момента в Созопол например, за мен е по-скоро нещо, което се е правело по случай 1300-годишнината на България (визирам строителните дейности по хълма Царевец във Велико Търново), отколкото съвременна практика от началото на 21 век.
Новият проект изоставя старите практики (по-долу има снимки от предишното положение), прави стадиона достъпен и разбираем и не залага само и единствено на архитектура, а започва цялостна кампания, включваща визуални обозначения, сайта и фейсбук страницата, от коят съм взела тези снимки, защото самата аз не направих, когато бях на място, брошури, обучения, видео, 3д визуализации, макет. Освен това не е наблегнато само на пласта на стадиона, а да запазени и изявени и връзките с другите пластове. Ако погледнете снимката от горе ще видите например три кашпи, които всъщност бележат местата на пилоните на акведукта, който е минавал на това място.
Всеки детайл е премислен и има своята логика в цялостната картина, но аз няма да ви отегчавам с подробности, защото Abitare наскоро публикуваха чудесна статия за същия проект, може би и те разсъждават като мен относно приближаването на нощта на музеите, а може и случайно да са решили да направят брой за реконструкции и опазване на наследството, при всички положения ви препоръчвам последния им брой дори и само заради снимките от музея Кастелвекио на Карло Скарпа и на архивите в Толедо на Игнасио Корсини (а ако сте почитател на съвременно изкуство, има доста добра статия за Марина Абрамович!). Освен това там можете да намерите доста по-актуални снимки на стадиона, от тези, които ви показвам тук. А ето сега и няколко стари снимки, показващи какво е било положението преди 2010 г.:
Старите бетонни съоръжения, които по-скоро скриваха, отколкото отваряха останките за публика.
Видео с въстановка на стадиона може да се види тук.
А във гугъл може да се види не само къде се намира античния стадион, под кои улици попада, но има и 3д на сградите наоколо и на частта под Джумаята (не знам дали знаете, но екипът, който се занимава с 3д ммоделите на сгради за картите на Гугъл в България е точно пловдивски).
И макар, че си говорим само за стадиона днес, държа да напомня, че античният Филипопол не е имал само театър и стадион, а е бил пълнокръвен град с множество обществени и жилищни сгради, както и технически съоръжения. Има останки от стените, от акведуктите, които са снабдявали града с вода, терми, храмове, единствената открита у нас библиотека, най-голямата открита досега в България агора и жилищни сгради. Ако искате да научите повече, горещо препоръчвам археологическия музей. Освен това миналата година излезе една книжка, която дава доста добра представа за античния град – “Филипопол” от Елена Кесякова и Димитър Райчев – албум с визуализации на сградите от античния град, както и карта, обяснения, чертежи и наслагване върху съвременния град.
Всички снимка са взети от сайта на проекта или от фейсбук страницата. Картите също са взети от сайта на Античния стадион.
Посетете го при първа възможност, а после очаквам мнения!