Наскоро ми попаднаха снимки от поредния нов музей у нас – палеонтологическия музей в с. Дорково и вече го записах в списъка с дестинации за следващите пътувания. Признавам си, много харесват тенденцията да се правят нови малки музеи на място, каквито за известно време почти бяха изчезнали в България. Колкото и да се радвам, че, живейки в София, мога да видя много от най-интересните находки от цялата страна в софийските музеи, тук те са толкова изолирани от контекста си, че стават почти напълно неразбираеми.
Ето защо толкова се зарадвах на този нов музей. Всички са чували за находките от Дорково, за динозавърските кости, открити през 80-те години в местността Елин кладенец, но досега беше почти невъзможно да бъдат видени освен в снимки по различните новинарски публикации. Музеят предстои да отвори врати съвсем скоро, но дори и в момента желаещите могат да разгледат част от подредените находки. Основен експонат е възтановката на мастодонт в естествен ръст. Мястото е признато за най-голямото струпване на кости от праисторически видове в Европа и поради това особено ценно не само за страната, но и със световно значение.
Сградата представлява кръгла метална конструкция с диаметър 16 метра, облечена с дървени летви, подредени в отделни леко наклонени плоскости, придаващи интересен вид на иначе скучната цилиндрична форма. Завършена е с плосък стъклен покрив за по-добре осветление и е разположена на гола поляна в непосредствена близост с находките. Така на път за музея се запознавате и с местността, където са открити костите, изложени в него. Не само това, но бъдещите проекти за разширение предвиждат експониране на част от вкаменелостите на мястото на откриването им в близост до музея.
Снимките на сградата открих във фейсбук страницата на Симеон Стоилов. От там и информацията ми, че проектът е негов и на арх. Явор Йорданов. Снимки от строителството могат да се видят и в страницата на Дорково.
Макар и да се радвам на появата на нов музей, при това чакан от толкова отдавна, от архитектурна гледна точка имам някои опасения по отношение на сградата. Тя изглежда интересна и малко по-съвременно от повечето сгради на музеи, с които сме свикнали. От друга страна, доколкото съм запозната с първоначалната идея, плановете са били по-скоро за музей на открито, а крайния резултат отлага експонирането на останките на открито за неясното бъдеще. Също така се притеснявам, че експозицията ще се сведе до обикновено показване на намерени на място кости, огромния макет на мастодонт и вече толкова остарялата идея за диорама – тоест единствено събиране на експонати на едно място, без някаква конкретна идея за по-задълбочено запознаване на посетителя с естеството на находките или потопяване в атмосферата на тази толкова отдалечена от нас епоха. Разбира се, предвид, че все още не съм посетила музея (а и той не е отворил врати), не мога да кажа със сигурност, че това ще се получи, а и този въпрос е част от по-задълбочен дебат върху принципите на формиране на съвременните музейни експозиции.
И така, музеят в Дорково може да се превърне в нова дестинация за посещение и се надявам да ви разкажа малко повече за него щом го видя, но докато това се осъществи, предлагам на всички, които се интересуват от палеонтология да посетят музея в Софийския университет – доста стар, но интересен. А част от находките от Дорково могат да се видят в Националния природонаучен музей в София.